Джия Мари Каранджи (Gia Marie Carangi) се ражда на 29 януари 1960г. Тя израства в покрайнините на Филаделфия, САЩ, където баща й Джо държи малко магазинче. Майка й Катлийн се грижи за децата. Но тя не се разбира със съпруга си и през 1971 напуска семейството, когато Джия е едва на 11 години.
Тинейджърските години на Джия са много трудни. Никой не й обръща внимание, няма кой да се грижи за нея. Затова тя прави каквото си поиска. Не спазва полицейския час, злоупотребява с алкохол, хапчета и марихуана – неща характерни за 70те години. Тя боготвори Дейвид Бауи и се идентифицира с неговия бунтарски стил на поведение. Затова за нея е нещо съвсем нормално да си различен, бисексуален, дори обратен. Тя се впуска в множество безразборни връзки с мъже и жени. По това време външният й вид започва да провлича внимание. Майка й се надява, че професията на манекен ще я “вкара в правия път” и ще я промени и я насърчава да се пробва като модел. На 17 я забелязва стилистът и фотограф Маурис Таненбаум и я води в Ню Йорк. Тя отива в модна агенция, собственост на бивша манекенка – Вилхелмина Купър. Когато вижда Джия тя е повече от възхитена.
През 1978г, когато е на 18, Джия се мести в Ню Йорк. Вилхелмина й помага да направи такъв бърз пробив в модния свят, какъвто не всеки може да направи. Фотографите направо я обожават. Андреа Бланч казва: “Джия ми напомняше за Джеймс Дийн – самоуверена и хладнокръвна и в същото време толкова ранима и уязвима.” Друг фотограф, Франческо Скавило, си спомня за първата си среща с нея: “Имаше може би само 3 или 4 момичета в цялата ми кариера, който влизайки в студиото ми ме накараха да кажа “уау”. Джия беше една от тях.”
Джия е известна в модните среди като манекенката с най-красив бюст. До края на 1978г. натрупва цяло състояние, но все още й липсва стабилност в живота. Тя има неблагоразумието да търси любов във време, в което всички търсят секс, пари и наркотици. Това я кара да се чувства изключително самотна. Моделът Джули Фостър казва: “Тя търсеше отчаяно чиято и да е любов. Понякога идваше у нас по среднощ и ме молеше просто да я прегърна. Беше много тъжно.”
Джия е редовен клиент на най-известните заведения и клубове, в който на мода, разбира се, е кокаинът. Но той се дава и на повечето манекенки, за да издържат на напрежението и да работят до късно.
За фотографа Крис Фон Вангенхайм Джия има съвършената визия. През октомври 1978г. двамата работят за Vogue. Той я моли за остане след края на снимките, за да й направи гола фотосесия и кара гримьорката Санди Линтър да се навърта наоколо. Джия се съблича и позира гола зад телена ограда. Санди се присъединява
В книгата “Теория на модата” Вилхелмина говори за тази фотосесия: “Момичето зад оградата” беше по заявка на Vogue. Джия имаше страхотно тяло и гърди. Със Санди направиха много добри снимки.”
Джия се влюбва в Санди и техният романс е тема на модните среди. Санди обяснява: “Тя ми изпращаше цветя и ме ухажваше, което смятах за очарователно. Започнах да излизам с нея. Тя беше от хората, които просто се появяват пред вратата ти и ти си безпомощен.” За съжаление на Джия романсът им ту процъфтява, ту увяхва, те се намират в задънена улица...Санди казва: “Опитах се да й помогна да откаже наркотиците. Но тя избра кокаина.”
През януари 1980г. Вилхелмина получава диагноза “рак на белите дробове”. Джия е съкрушена и търси спасение в наркотиците. Вилхелмина почива скоро. На погребението Джия е следвана неизменно от агенти, търсещи обезщетения за неизпълнените й задължения по договорите. Тя намира перфектният отдушник – хероина. Започва да се държи все по-неадекватно и фотографите се безпокоят за нея. Франческо Скавило казва: “За никой не беше тайна, че тя е зависима, но това не се дискутираше”. Не след дълго всичките пари, спечелени от нея отиват за наркотици. През лятото на 1980г. тя прави няколко добри фотосесий, но това е само за пред камерата. По време на снимките тя изпада в истерии, излиза безпричинно по средата на снимките или просто заспива пред обектива. За нея най-важното е да си вземе дневната доза хероин.
През ноември 1980г. Джия напуска агенцията на Вилхелмина и подписва с агенция “Форд”, но там не търпят самоволното й поведение и след 3 седмици я гонят. През февруари 1981г. тя изчезва от модния свят с надеждата да си върне предишния живот.
Уморена и болна Джия се записва на 21-дневна лечителна програма за пристрастени към хероина. По това време тя се влюбва в 20-годишна зависима от хероина студентка, която дори предлага дрога на брата на Джия - Майкъл Каранджи, но той отказва. През пролетта на 1981г. 21-годишната Джия е арестувана за шофиране в пияно състояние, след което започва да краде от роднини и познати. Тя напуска къщата на майка си, където е отседнала и се мести при приятели. Отново се подлага на лечителен курс за отказване от наркотиците, но не задълго. Скоро научава, че фотографът и близък неин приятел Крис Фон Вангенхайм е убит в автомобилна катастрофа. Това е извинението, което тя търси, за да се върне към наркотиците. Същия ден се заключва в банята и прекарва там часове наред, инжектирайки си хероин!
След години на наркотична зависимост ръцете на Джия са покрити с грозни белези от иглите. През есента на 1981г. се включва в поредната програма за зависими от наркотиците. Все още е решена да победи хероина и се връща в Ню Йорк. Подписва договор с агентката Моник Пилар, която се опитва да убеди всички, че Джия е по-добре. Тя се свързва с фотографа Франческо Скавило и той я снима за корицата на Cosmopolitan. За съжаление това е последната фотосесия за корица на списание, която прави Джия- априлското издание на Cosmopolitan от 1982г. Ръцете на Джия са скрити под роклята й на снимките, за да се скрият грозните белези по ръцете й, въпреки че Франческо Скавило посочва за причина скриване на повечкото килограми, които е натрупала...
Скоро никой не иска да работи с нея. Моник си спомня как шефът на едно модна агенция, за която тя снима дошъл и й заявил да си я взима, защото той ще я изхвърли, тъй като заспала пред обектива и горяла гърдите си с цигари. През пролетта на 1983г. кариерата на Джия окончателно приключва когато я хващат с хероин на снимки в Северна Африка.
Джия се мести в Атлантик Сити, където се нанася при своя любовница- Рошел. Отношенията им са нестабилни и тя затъва все повече в наркотиците. Под натиска на семейството си влиза в болница за лечение. След 6-месечно лечение тя напуска болницата и се връща във Филаделфия. Намира си работа като продавачка на джинси и касиерка в супермаркет. След известно време тя изчезва и никой не чува нищо за нея- мести се в Атлантик Сити и започва отново да се снима. Спи с непознати мъже за пари, за да може да си купи дрога и бива изнасилена няколко пъти. Когато се разболява ненадейно майка й я води в болницата. Диагнозата е СПИН. Настаняват я в болница във Филаделфия и както казват приятелите й там тя има всичко, от което се е нуждаела – пълното внимание и грижите на майка си. Но на този етап СПИН-ът е разял тялото на Джия. Майка й не позволява на никой да я вижда, затова малко хора знаят, че тя е тежко болна. За седмици състоянието й се влошава и е поставена на командно дишане. На 18 ноември 1986г., в 10,00ч сутринта Джия Мари Каранджи умира на 26 години. Вредите, които СПИН-ът и наркотиците са нанесли са толкова ужасяващи, че когато вдигат тялото й месото й се свлича от костите!
На 21 ноември 1986г. Джия е погребана в гробището Sunset Memorial Park във Feasterville, Филаделфия. Индустрията, за която тя е била толкова значима, дори не знае, че тя си е отишла. Даже хората от родния й град и приятелите й разбират, че е мъртва след година. Всичко е пазено в тайна, заради мъката на семейството и фактът, че през 1986г. е недопустимо и непочтено една жена да умре от СПИН
неделя, 21 септември 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
